ПРАВИЛНИК за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа
ПРАВИЛНИК за легализациите, заверките и преводите
на документи и други книжа
(Загл. изм. – ДВ, бр.96 от 1982 г.)
Обн. – ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г.; изм., бр. 10 от 04.02.1964 г.; изм., бр. 77 от
28.09.1976 г.; изм., бр. 96 от 07.12.1982 г.; изм., бр. 77 от 04.10.1983 г.; изм., бр. 103
от 25.12.1990 г.; изм. и доп., бр. 95 от 28.11.2017 г., в сила от 01.03.2018 г.
Утв. с ПМС № 184 от 1958 г.
Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
(Загл. изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г.)
Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г.; изм., бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.)
(1) Легализирането и заверяването на документи и други книжа се извършва в
страната от Министерството на външните работи, а в чужбина – от дипломатическите и
консулските представителства на Република България.
(2) Удостоверяването на документи по реда, посочен в Конвенцията за премахване
на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, се извършва от
Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието и
Министерството на образованието и науката в качеството им на органи, оправомощени
от Република България да издават удостоверението по чл. 3, ал. 1 от тази конвенция.
Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г.; изм., бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.)
Лицата, които извършват легализации, заверки и удостоверяване на документи
съгласно компетентността на ведомствата по чл. 1, се определят с писмена заповед,
издадена от съответния министър, а за дипломатическите и консулските
представителства на Република България – от ръководителя на представителството.
Чл. 2а. (Нов – ДВ, бр. 96 от 1982 г., изм., бр. 103 от 1990 г.; отм., бр. 95 от 2017
г., в сила от 01.03.2018 г.)
Глава втора
ЛЕГАЛИЗАЦИИ
Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 77 от 1976 г., бр. 77 от 1983 г.; изм., бр. 95 от 2017 г., в сила
от 01.03.2018 г.) Министерството на външните работи легализира документи и други
книжа, издадени от централните органи на изпълнителната власт, както и на
учреждения, подведомствени на отделно министерство или пряко на Министерския
съвет, само ако те са заверени от последните. Документи, издавани от органи на
общинската администрация, нуждаещи се от легализация, се заверяват от кмета на
общината или от упълномощено от него длъжностно лице.
Чл. 4. (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.) Министерството на
външните работи легализира документи и други книжа, издадени от учреждения, които
не са пряко подведомствени нито на отделно министерство, нито на Министерския
съвет, както и от обществено-политически, масови, стопански, културно-просветни и
други организации, само след като те бъдат заверени от централните ръководства на
тези учреждения и организации, когато това се изисква или приема от държавата, в
която ще се използват.
Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.) Министерството на
външните работи легализира преписи от официални документи и други книжа, ако те
са надлежно удостоверени от нотариус и Министерството на правосъдието.
Чл. 6. Легализация на документи и други книжа, подписани от частни лица, се
извършва само ако подписите на тези лица са нотариално заверени, а подписът на
нотариуса е заверен от Министерството на правосъдието.
Чл. 7. След като бъде легализиран от Министерството на външните работи,
документът трябва да бъде заверен от дипломатическото или консулското
представителство на страната, за която е предназначен.
Чл. 8. Министерството на външните работи легализира документи и други книжа,
произхождащи от друга страна, само ако те са заверени от намиращото се в България
дипломатическо или консулско представителство на тази страна или от
дипломатическото или консулското представителство на страната, поела защитата на
нейните интереси в България.
Чл. 9. Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските
представителства на Република България легализират фотокопия от документи и други
книжа, ако последната заверка е положена върху фотокопието в оригинална форма.
Чл. 10. Всяко дипломатическо и консулско представителство на Република
България може да заверява подписите и печатите на Министерството на външните
работи и на всички останали дипломатически и консулски представителства на
Република България.
Чл. 11. Дипломатическите и консулските представителства на Република
България легализират документи и други книжа, издадени в чужди страни, само ако
документите са заверени от Министерството на външните работи на страната, в която
се намират представителствата.
Чл. 12. Легализации на документи и други книжа, произхождащи от страна, с
която Република България няма дипломатически отношения, се извършват от
дипломатическите или консулските представителства на Република България в трета
страна, където има представителство, и на страната, от която произхожда документът.
В тези случаи документът се легализира само ако има заверка от чуждото
представителство на страната, от която произхожда документът, и от Министерството
на външните работи на третата страна, в която се намират чуждото и българското
представителство.
В някои случаи Министерството на външните работи легализира направо такива
документи и книжа, но само ако те са заверени от Министерството на външните работи
на страната, от която произхождат.
Ако страната е възложила защитата на нейните интереси на друга страна,
документът се легализира от дипломатическото или консулското представителство на
тази страна.
Чл. 13. Чужди документи, легализирани от дипломатическите или консулските
представителства на Република България, не се нуждаят от допълнителна заверка и са
валидни на територията на страната.
Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.) Документи по
гражданското състояние на лицата, издадени от органи на чужда държава, не се
нуждаят от заверка, ако са изпратени по дипломатически път. В такъв случай се
извършва служебно заверен превод на актовете, като извършеният превод съставлява
неразделна част от оригиналния акт, който се изпраща по служебен път на
съответната администрация по постоянен адрес на българския гражданин.
Чл. 15. Съдебни документи, изпратени по дипломатически път при изпълнение на
съдебни поръчки, не се нуждаят от заверка, освен ако чуждата страна не поиска
изрично това.
Чл. 16. На базата на взаимност министерството изпраща безплатно актове,
удостоверения или служебно заверени преписи от актовете по гражданското състояние
на заинтересуваната страна, чието гражданство носи лицето.
Заверка на подписи
Чл. 17. (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.)
Глава трета
ПРЕВОДИ
Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г., бр. 103 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2017
г., в сила от 01.03.2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.)
Министерството на външните работи поддържа списък на физическите лица, които
извършват преводи на документи и други книжа от български на чужд език и от чужд
на български език на територията на Република България, когато тези документи са
легализирани по реда, посочен в глава втора на този правилник, удостоверени по реда
на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
публични актове или освободени от изискванията за легализация. Включването на
лица в списъка, условията на които следва да отговарят тези лица, както и правилата
по поддържане на списъка се възлагат на Министерството на външните работи.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.) При включване на едно
лице в списъка по ал. 1 дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на
външните работи издава потвърждение, съдържащо пореден номер и
идентификационни данни, включително ЕГН.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.) Ръководителите на
дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина
определят лицата, които могат да извършват преводи на документи и други книжа от
български на чужд език и от чужд на български език, в приемащата държава и в
държавите на акредитация, когато тези документи са легализирани по реда, посочен в
глава втора на този правилник, удостоверени по реда на Конвенцията за премахване
на изискването за легализация на чуждестранни публични актове или освободени от
изискванията за легализация.
Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1964 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 103 от 1990 г.; отм., бр.
95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.)
Чл. 20. Преводи от един чужд език на друг не се извършват направо, а само след
като документът бъде преведен от единия чужд език на български, а след това от
български на втория чужд език. В този случай се събират такси и за двата превода.
Чл. 21. Преводи, в които са допуснати поправки, заличавания, вмъквания и
изтривания, са невалидни.
Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.) (1) За чуждестранен
документ, преведен на български език по реда на този правилник на територията на
Република България и предназначен за ползване в Република България, е необходимо
подписът на преводача, положен в извършения от него превод, да бъде нотариално
удостоверен в Република България. При удостоверяване на подписа преводачът
представя пред нотариуса и документа по чл. 18, ал. 2.
(2) За български документ, преведен на чужд език по реда на този правилник на
територията на Република България и предназначен за ползване в чужбина, подписът
на преводача, положен в извършения от него превод, се заверява от Министерството
на външните работи, ако такава заверка се изисква или приема от държавата, в която
ще се използва.
Глава четвърта
ТАКСИ
Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2017 г., в сила от 01.03.2018 г.) Таксите за
легализация и преводи в Министерството на външните работи и в дипломатическите и
консулските представителства на Република България се събират съобразно Закона за
държавните такси, тарифите към него и инструкциите по приложението му от
натоварените с писмена заповед за това лица, които отговарят за верността на
извършените преводи, за редовността на положените заверки и за събраните такси.
Чл. 23. (Отм. – ДВ, бр. 96 от 1982 г.).
Чл. 24. Освобождаването от такси за легализация и преводи се допуска само в
случаите, предвидени в Закона за държавните такси, тарифите към него и чл. 167 от
Кодекса на труда.
Глава пета
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 25. Разпоредбите на този правилник са задължителни, доколкото в
сключените спогодби и споразумения с чужди страни не се предвижда друго.
Чл. 26. При настъпване на изключителни и непредвидени събития и
обстоятелства от естество да направят неприложими разпоредбите на настоящия
правилник Министерството на външните работи издава специални разпоредби,
установяващи временен режим на легализации и преводи, с оглед да се обезпечи
защитата на българските интереси.
Чл. 27. Настоящият правилник влиза в сила от деня на обнародването му в
„Известия на Президиума на Народното събрание“.
Разпоредби към ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 263 на МС от
24.11.2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за
легализациите, заверките и преводите на документи и други
книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския
съвет от 1958 г.
(ДВ, бр. 95 от 28.11.2017 г., в сила от 01.03.2018 г.)
§ 13. Навсякъде в правилника абревиатурата „НРБ“ и думите „НР България“ се
заменят с „Република България“.
§ 14. Физическите лица, които към датата на влизането в сила на
постановлението извършват преводи по реда на този правилник и са представили
образец от подписа си в Министерството на външните работи, се включват в списъка
по чл. 18, ал. 1 по служебен път
